ЗА МИСТИЦИЗМА И НЕГОВИТЕ ПЛОДОВЕ

Има мигове, в които човек търси тишина. Поглежда навътре, към онова невидимо пространство, където думите изчезват, а душата слуша. Наричаме това мистично преживяване – среща със смисъла, със себе си, с Духа. Но какво остава от тази среща, ако след нея не се ражда нищо? Мистиката не е театър, не е демонстрация – тя е интимен свят, в който човек бива самоизобличен и изцелен, отнесен и преобразен. Тя, мистиката, не утешава – тя разравя на дълбоко в душата, открива и разбунва огнищата на мисловните ни пламъци. Мистичността оплодена от духа е благодатната почвата, в която се раждат плодовете на непреходно знание.