ТРИУМФЪТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Захари Стоянов: Началото на великото дело
Съединението на България е политика, изпитание на духа и волята и триумф на националните стремежи, инициирани от лидери и народ. В основата на Съединението стои организацията, създадена в началото на 1885 г. в гр.Пловдив: Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) , председателстван от Захари Стоянов. Той е негов идеолог и движеща сила.
Захари Стоянов е революционер, публицист и историк, но преди всичко – защитник на просперитета на България. Като носител на националния идеал за обединение, той превръща мечтата за обединение на Княжество България и Източна Румелия в своя следосвобожденска кауза. Той е човек, надарен с изключително красноречие. Без висше образование или титли, той притежава вродено знание, че „само свободните могат да донесат свобода“ и че „освобождението и участието в свободата се дават само чрез жертва“. Така той не остава наблюдател на историята, а стои сред героите, носейки бремето на стратег и организатор.
Като председател на БЦСРК в гр.Пловдив, Захари Стоянов изгражда мрежа от местни комитети, които обхващат градове и села в Източна Румелия. Комитетът подготвя почвата чрез пропаганда, събиране на поддръжници и укрепване на връзките с военните среди. Чрез вестник „Борба“ идеята за обединение се разпространява, а чрез лични връзки той получава подкрепата на офицери като майор Данаил Николаев. В това начинание Захари Стоянов съчетава ролите на публицист и революционер, стратег и вдъхновител, проявявайки всеотдайност и жертвоготовност. БЦСРК се превръща в център, обединяващ интелигенцията, армията и искреността на народа. Така се подготвя почвата за съдбовния 6 септември , денят, в който българите доказват, че съдбата на държавата е в техни ръце.

Хората и сътрудниците на Захари Стоянов
Съединението стана възможно, защото зад Захари Стоянов стояха съмишленици, готови да рискуват живота си; военни, които поставиха дълга си към Отечеството над заповедите на властите; и народ, който откликна решително на зова на историята. След месеци подготовка, БШЦРК, заедно с офицери от Източнорумелийската милиция, организира решителното действие.
На сутринта на 6 септември 1885 г. , градът се събужда в очакване. Революционери и военни части обграждат резиденцията на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, символ на властта, наложена от Берлинския конгрес. Без капка кръв, Кръстевич е отстранен от длъжност и, осъзнавайки историческия момент, заявява: „Аз съм българин и не мога да се противопоставя на народа си“. Така актът, наречен „преврат“, всъщност се превръща в тържествено народно въстание за обединение. В градчето се събира тълпа, която приема новината с ентусиазъм, и Съединението е провъзгласено.

Реакцията на Великите сили
След като ЧЦРК, с военна и обществена подкрепа, постига Съединението, сянката на политиката на великите сили надвисва над младата държава. Русия , която се смята за освободител и защитник на България, възприема акта като неблагодарност и предателство. За Русия това е удар по престижа ѝ и загуба на влияние на Балканите. В отговор тя безцеремонно отзовава всички руски офицери от българската армия.
Междувременно Османската империя , чиято териториална цялост е нарушена, е склонна към военна намеса, но е възпрепятствана от натиска на Великите сили. Само Великобритания , виждайки обединението на България като бариера срещу руското влияние, подкрепя каузата. Княз Александър I Батенберг, изправен пред международна изолация, избира да застане до народа си. Това е държавнически акт от най-висок ранг. Подкрепата му обаче му струва всичко. Неподчинението на руската корона завършва с абдикацията му през 1886 г. В крайна сметка той губи трона и династията, но получава признанието на историята.

Последиците: Сръбско-българската война (1885 г.)
След като князът узаконява Съединението, то трябва да бъде защитено с оръжие. Сърбия , провокирана от амбициите на своя крал Милан Обренович, е агресорът, подкрепян от Русия, която се стреми да се възползва от ситуацията. Милан вярва, че обединена България заплашва сръбските интереси и нарушава баланса на силите на Балканите. За да оправдае атаката си, Сърбия изисква териториални компенсации. Нейната решителност се основава на няколко илюзии: че българската армия е отслабена след оттеглянето на руските офицери, че ще постигне бърза победа и че ще получи международна подкрепа.
Ходът на войната обаче показа, че тези изчисления са били погрешни. Сръбското настъпление е спряно в битката при Сливница (5-7 ноември 1885 г.), която е решаваща за победата на България. Едновременно с това, българските войски се сражават успешно в битката при Гургулят (7 ноември). След като българската армия успява да отблъсне сръбската агресия, тя започва контраофанзива, която завършва с превземането на Пирот (14-15 ноември). Тази победа е от огромно значение, тъй като принуждава Великите сили да признаят Съединението на България през 1886 г. и демонстрира силата на българската воля пред света.

Героизъм
По време на Сръбско-българската война се проявява истински героизъм, демонстриращ националната воля. Изправена пред международна изолация, младата държава е принудена да защитава обединението си, а войниците, много от които са селяни и занаятчии, се сражават със силно чувство за патриотичен дух. Тяхната мотивация е националният идеал за обединение.
След като Русия оттегля своите командири, ръководството на армията е поето от капитани и лейтенанти, откъдето произлиза и терминът „ Войната на капитаните “. Тези млади командири, макар и неопитни, показват тактически умения, изобретателност и решителност, успявайки да прегрупират силите си и да победят агресора. Преминаването на българските войски от южната към западната граница е един от най-впечатляващите и решаващи моменти на войната. След Съединението основната част от българската армия е разположена в Южна България (Източна Румелия). Причината е, че за основна заплаха се смята евентуална военна намеса на Османската империя. Когато Сърбия неочаквано обявява война, фронтът се отваря на запад. Това представлява огромно предизвикателство за българското командване, тъй като цялата армия трябва да бъде бързо преместена на стотици километри, за да спре настъплението на сръбските войски.

Ролята на княз Александър I Батенберг
Докато Комитетът, военните и народът се борят за Съединението, княз Александър I Батенберг е изправен пред дилема. Първоначално той се колебае, притеснен от международните последици и гнева на Русия. След извършването на безкръвния преврат в Бургас, Батенберг прави своя държавнически избор, като издава манифест на 8 септември .
Нещо повече, в последвалата непосредствено Сръбско-българска война, Александър I Батенберг лично поема командването на армията, за да легитимира в съзнанието на българския народ символа на единството чрез своята личност и корона. За него победата при Сливница не е военен триумф, а национална победа, за която той осъзнава, че ще трябва да плати. Неподчинението му на руския империализъм и интересите на Великите сили му струва всичко - както трона, така и династията. Съединението на България, легитимирано с манифест, е жертва, завещана с думите: „ Може да ме забравиш, но никога Сливница! “. И може би най-точно, Ваклуш Толев характеризира княза на България, пишейки, че „Батенберг прави нещо, което никой държавник в историята не е правил: с пълно съзнание той приема, че ще загуби трона и династията, против волята на Русия, но подписва акта за Съединението“.

Единството като урок днес
Съединението от 1885 г. е историческо събитие и пример за сила, решителност и национално съзнание. То ни напомня, че обществените трудности и деспотизмът се преодоляват, когато различни хора обединяват усилията си за обща кауза .
Делото на Захари Стоянов и постъпката на княз Александър I Батенберг показват, че истинската отговорност изисква поставяне на общото благо над личните интереси . Общото благо, освен това, се легитимира чрез готовност за саможертва. Това е пътят, това е пътят за обикновения човек. За такова необикновено пътешествие обаче човек трябва да усвои необикновеното знание, което жертвоготовността носи като полза отвъд краткия живот. Дали един индивидуален живот ще завърши с подобно действие е тема за по-нататъшно размишление.
Героизмът може да се прояви и днес чрез малки, но значими действия в личния живот, в професията и в обществото. Точно както Батенберг е поставил интересите на България над съдбата на своята династия, така и съвременният българин може да превърне ежедневните си избори в акт на смелост и съзидание . Това обаче изисква подготовка: да се жертва, без да се превърне в жертва …